Интернет местенцето на Тираграм

Може би голяма част от това се дължи на факта, че малко или много си уморен от постоянните усмивки и грейнали лица. Не си израснал сред такива, най-малкото. Така…пак на примера. Като най-редовен пътник си подавам паричките за билетечето на лелката в автобуса (пояснение: във Варна билетчетата за градски транспорт се купуват от кондукторките вътре в автобуса или иначе казано няма как да се скриеш), което обаче се оказва проблем. Тъй като банкоматите в България не работят с банкноти с номинал под 10 лв. Точно толкова подавам и аз. “Ех, не се научихте рано с тия едрите пари да не ми идвате в автобуса!!!!!” - подкрепено от мощно сумтене и гримаси.

Олеле! Какво стана?! С мозък, все още не превключил изцяло от амреканската действителност към родния сюреализъм, аз се опитвам да анализирам проблемната ситуация. След като този гняв е насочен директно към моята личност, аналатичното мислене ме навежда на мисълта, че съм направил нещо погрешно. Но какво е то?! Платих си, държах се любезно, не преча с присъствието си на никой от пътниците в автобуса (което явно не важи за персонала), тогава какво?! Няколко секунди размисъл, последвани от хубаво оглеждане на обстановката около мен и връщане пак на земята…..”мда, спокойно, ти си отново в сивата смешна, дребнава държавица наречена твоя родина.” Това си казах. Честно.

Повече на:Изток-Запад

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!